Колоритни обичаи и много празнични дни.. Добре дошъл, януари!

Посрещаме първия месец от годината с много празнични дни и поводи за тържества.  Разнообразни поверия и специални традиции се крият зад всеки празник, затова решихме да съберена едно място по-големите поводи за чествания през януари. Така освен да се запознаем с обредите, ще имаме и едно наум всички предстоящи именни дни, за които да се подготвим.

Календарът ни със събития започва от:

1 януари когато православната църква почита паметта на Свети Василий Велики. Васильовден, Василица или Сурваки както е известен зимният празник, познат в цялата страна. Традицията за празничната трапеза на Васильовден е да има петел, също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. Тавата с баницата се завърта три пъти и всеки взема падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица". Поверието е, че първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга. Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.

На 2 януари почитаме Свети Силвестер (Силвестър), папа Римски. Този празник се нарича още Карамановден, Волски празник, Риначовден и Силвестри. Силвестър е латинско име, което означава „гора“, „горист“, „лес“. Имен ден на 2 януари празнуват всички с имената Силвия, Силва, Силвана, Силвестър, Гopан и Гopица. В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна. На трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните. На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Обичаят на празника има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа.

На 6 януари православната църква чества Богоявление или Йордановден. Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщаването на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. Празникът има различни имена в различните области на страната, например Кръстовден, Водици или Водокръщи. Той е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката. С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”. На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква, а мъжете се надпреварват да го извадят. Имен ден празнуват: Йордан, Йорданкa, Йонко, Йонка, Данчо, Данкa, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка.

Някои любопитни поверия за Йордановден:

- Според народното поверие през нощта срещу Богоявление небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.

- Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.

- Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.

- Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.

На 7 януари честваме Ивановден - денят на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос и му дава Свето кръщение (Богоявление) в р. Йордан. Ивановден като народен празник е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Ивановден е последният ден, през който ходят новогодишните маскирани дружини. Имен ден празнуват: Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна. На празника се приготвя трапеза с варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

На 8 януари (или на 21 януари по стар стил) е Бабинден. Един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила. В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на „бабата“ и ѝ подава подноса с храната. 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.

На 12 януари отбелязваме деня на Света Татяна великомъченица, почитана в християнския свят както от православни, така и от католици. Съществуват различни версии за значението на името.  В превод от гръцки то означава „устройва“, а от латински – „бащински“. Руснаците пък смятат, че то е с руски произход и се тълкува като „приказна царица“. Според други то идва от Тангра, тъй като коренът на името на върховния бог и на Таня е един и същ – „тан“, което значи „небе“. Според писанията за историята на празника, младата девойка Татяна не искала да се отрече от Христа и затова била подлагана на жестоки изтезания. Но след всяко мъчение Бог извършвал чудо със своята изповедница и тя се явявала на другия ден излекувана. Заради големите мъчения, на които била подложена, църквата я канонизира като света великомъченица Татяна. На този ден имен ден празнуват Татяна, Таня и Танка.

На 17-ти януари църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики. На този ден имен ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща. А специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата, която в по-ранни времена измъчвала хората. По тази причина Антоновден е известен още и като Лелинден. Според народа всички болести се събират на Антонов ден, а на Атанасов тръгват по хората.

Затова е необходимо да се спазват различни забрани на празника:

- Жените не трябва да работят;

- Мъжете не трябва да впрягат добитъка;

- Необходимо е за здраве да се раздаде на близки и съседи от традиционните за празника содени питки, намазани с петмез;

- Колкото повече си почивате и си угаждате на този ден, толкова повече ще се радвате на добро здраве.

18 януари е Атанасовден. Православната църква чества Свети Атанасий Велики. Според народните вярвания свети Атанас господства над зимните студове, ледове и снегове, покровител е и на домашните животни. Облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова празникът е известен още и като Среди зима. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се коли черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. Според народните поверия на Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, раната няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата. Имен ден празнуват: Атанас, Атанаскa, Tанас, Hасo, Hася. Денят е още празник на ковачи, железари, ножари и налбанти (занаятчиите, които подковават работни животни).

Чудесни традиции и редица празници съпътстват целия месец януари. Затова съберете сили и отбележете важните за вас и вашите близки дни. Помислете от рано за подаръците и трапезата и бъдете спокойни, че дори да не сте предвидили някой повод, Viva Credit е до вас за да изкарате незабравими празнични дни и да започнете уверено новата година.