Договор за заем между физически лица – какво трябва да знаем?
Договорът за заем между физически лица е напълно законен и широко използван начин за предоставяне на парични средства между роднини, приятели или познати. За да бъде обаче защитен интересът и на двете страни, заемът не бива да се основава единствено на доверие, а да бъде уреден с ясен, писмен и юридически издържан договор. Още в началото е важно да се знае, че правилно оформеният договор за заем може да спести сериозни финансови и правни проблеми в бъдеще.
По-долу ще разгледаме какво представлява договорът за заем между физически лица, какви са задължителните му елементи, какви рискове крие неизпълнението и как можете да се защитите ефективно.
Какво представлява договорът за заем между физически лица?
Договорът за заем между физически лица е правно споразумение, при което едно лице (заемодател) предоставя на друго лице (заемополучател) определена сума пари или други заместими вещи, а заемополучателят се задължава да върне същата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Важно е да се уточни, че договорът за заем е реален договор. Това означава, че той се счита за сключен не с подписването му, а в момента на реалното предаване на сумата или вещите.
Как се регулира договорът за заем според Закона за задълженията и договорите?
Правната уредба на договора за заем се съдържа в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), по-специално в чл. 240 и сл.. Законът изрично посочва, че ако страните не са уговорили лихва, заемът се счита за безлихвен.
Това води до важен практически извод: ако желаете заемът да бъде лихвен, това трябва да бъде изрично и ясно записано в договора.
Липсата на такава клауза означава, че заемополучателят дължи връщане само на главницата, без значение от продължителността на заема.
Устен или писмен договор за заем – кога писмената форма е задължителна?
Законът допуска устен договор за заем, но на практика това крие сериозни рискове. Съгласно Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съществуват строги ограничения относно доказването на парични задължения със свидетелски показания.
Ето какво трябва да имате предвид:
● при заеми над 2500 €. съдът изисква писмени доказателства;
● при суми над 5000 €. свидетелските показания са практически изключени.
Това означава, че без писмен договор и доказателства за предаване на сумата, защитата на правата ви в съда е силно затруднена.
Кои са задължителните елементи на договора за заем?
За да бъде договорът за заем правно стабилен и еднозначен, той трябва да съдържа ясно дефинирани реквизити. Всеки пропуск може да доведе до тълкуване в ущърб на заемодателя или заемополучателя.
Данни за страните и предмет на заема
В началото на договора следва да бъдат точно идентифицирани страните по него. Това включва:
● три имена;
● ЕГН;
● постоянен адрес по лична карта.
Сумата по заема трябва да бъде изписана:
● с цифри;
● с думи.
Тази двойна форма елиминира риска от грешки и недоразумения.
Срок за връщане, лихва и начин на плащане
След идентификацията на страните е важно да се уредят основните финансови параметри на заема. Те включват:
- 1. Срок за връщане
Той може да бъде фиксирана дата или определен период от време. При липса на срок заемът става изискуем след отправена покана от заемодателя.
- 2. Договорна лихва
Ако е уговорена, лихвата трябва да бъде разумна и съобразена с практиката. Прекомерно високата лихва може да бъде обявена за нищожна като противоречаща на добрите нрави.
- 3. Начин на връщане
Препоръчително е плащането да се извършва по банков път, тъй като банковите извлечения представляват надеждно доказателство за извършените плащания.
Тези условия създават яснота и предвидимост в отношенията между страните.
Неустойки, обезпечения и поръчител
За допълнителна защита договорът може да съдържа клаузи за обезпечение на вземането. Най-често използваните механизми са:
● неустойка при забава – мотивира заемополучателя да изпълнява задълженията си навреме;
● поръчител – трето лице, което отговаря солидарно за дълга;
● запис на заповед или ипотека при по-големи суми.
След включването на подобни клаузи рискът за заемодателя значително се намалява.
Как да се защитите при предоставяне на заем?
Защитата при заем между физически лица започва още преди реалното предаване на парите. Законът предвижда няколко ефективни инструмента, които могат да ви спестят дълги съдебни процедури.
Нотариална заверка на договора за заем
Нотариалната заверка на подписите не е задължителна за валидността на договора, но има изключително важно практическо значение. При договор с нотариална заверка заемодателят може да се възползва от бързата процедура по чл. 417 от ГПК за издаване на изпълнителен лист.
Това означава:
● няма нужда от дълъг съдебен процес;
● може директно да се пристъпи към принудително изпълнение.
Доказателства при заеми над 5000 €
При по-големи суми е задължително да разполагате не само с договор, но и с доказателство за предаване на сумата. Това може да бъде:
● платежно за извършен банков превод;
Липсата на доказателства за реално предаване на сумата е честа причина за загубени съдебни дела.
Данъчно деклариране на заеми между физически лица
Съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) предоставените и получените заеми подлежат на деклариране при определени условия.
Деклариране е необходимо, когато:
● непогасените заеми към края на годината надхвърлят 5 000 €;
● общият размер на заемите за последните 5 години надхвърля 20 000 €.
Спазването на тези изисквания предпазва от данъчни проверки и санкции.
Какви са рисковете при неизпълнение на договора?
При неизпълнение на задълженията от страна на заемополучателя заемодателят следва да реагира своевременно. Забавянето може да доведе до затруднено събиране на вземането.
Съдебни действия и принудително изпълнение
Първата стъпка обикновено е изпращане на нотариална покана за доброволно изпълнение. Ако тя не даде резултат, следват съдебни действия:
- 1. В зависимост от вида на договора процедурата може да бъде:
● заповедно производство;
● исково производство.
- 2. След издаване на изпълнителен лист може да бъде ангажиран частен съдебен изпълнител за:
● запор на банкови сметки;
● удръжки от заплата;
● възбрана върху недвижими имоти.
● Запор на дружествени дялове, при участие на заемателя в търговски дружества
Отговорност на поръчителя при неизпълнение
Когато в договора е включен поръчител, той отговаря солидарно за дълга. Това означава, че заемодателят има право да търси цялата сума директно от поръчителя, без да е длъжен първо да изчерпи възможностите си спрямо основния длъжник.
В резултат неизпълнението води до допълнителни разходи, включително законна лихва за забава, съдебни такси и адвокатски хонорари.
Договорът за заем между физически лица е ефективен инструмент, но само когато е изготвен професионално и с внимание към всички правни детайли. Писмената форма, ясните клаузи и правилното документиране са ключът към сигурни и спокойни финансови отношения.
Източници
● Закон за задълженията и договорите – чл. 240 и сл. https://lex.bg/laws/ldoc/2121934337
● Граждански процесуален кодекс – чл. 417. https://lex.bg/laws/ldoc/2135558368
● Закон за ограничаване на плащанията в брой. https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135718725
● Закон за данъците върху доходите на физическите лица. https://lex.bg/laws/ldoc/2135538631